<p>Изморен от бедност и обезсърчение и ужасен в този момент от собствената си презумпция, младият неофит може би не би се осмелил да влезе в присъствието на господаря, на когото дължим възхитителния си портрет на Хенри IV., Ако случайността не беше хвърлила неочаквано помощ по неговия начин. Възрастен мъж се качи на спиралното стълбище. Странността на роклята му, великолепието на дантелените му волани, солидната увереност в умишлената му стъпка накараха младежите да предположат, че тази забележителна личност трябва да бъде покровителят или поне интимният приятел на художника. Той се изтегли обратно в ъгъла на площадката и направи място за новодошлия; гледайки го внимателно и с надеждата да открие или откровената добронамереност на артистичния темперамент, или полезното разположение на онези, които популяризират изкуствата. Но напротив, той си представи, че вижда нещо дяволско в израза на лицето на стареца - нещо, не знам какво, което има качеството да примамва артистичния ум.</p>